Владислав III Варненчик е крал на Полша в периода (1434 – 1444), върховен княз на Литва в периода (1434 – 1440) и крал на Унгария (под име Уласло I) в периода (1440 – 1444), свързан с българската история.
Роден е на 31 октомври 1424 година в Краков, Кралство Полша. Папата убеждава младия крал, че е дошло времето да се съкруши Османската империя и да се освободи Йерусалим. През октомври 1443 при първия кръстоносен поход Владислав III и трансилванският войвода Хунияди събират международна армия, като планът на Хунияди предвижда кръстоносците бързо да проникнат в Тракия, преди Мурад II да повика подкрепления от Мала Азия, за да бъдат разбити силите му на Балканите и да бъде уязвена смъртоносно Османската империя. Кръстоносците настъпват по утвърдения път – Белград-Ниш-София-Пловдив-Одрин, който изглежда най-къс, за постигането на тяхната цел. С помощта на местното население кръстоносците стигат чак до София. Походът е не просто частна акция на полския крал и на Хунияди, а съгласуван поход на множество европейски християнски сили: поляци, унгарци, чехи, власи, българи,сърби. При отстъплението си османците изливат гнева си върху българите и палят София. Походът потегля към Пловдив, но при Траянови врата е пресрещнат от силна султанска армия, водят се жестоки боеве. Гладът, големите студове, снегът и мъглите в Ихтиманското поле принуждават Ягело и Хунияди да се изтеглят и да сключат десетгодишен мирен договор на 13 юли 1444 г.
При втория кръстоносен поход на крал Владислав и Янош Хунияди през 1444 г. кръстоносците се отправят към Варна (откъдето искат с кораби да се прехвърлят в Цариград), но междувременно Мурад II успява да се справи неочаквано бързо със своя опонент в Азия. Именно тук, във Варна, става решителното сражение. По време на битката Хунияди е обграден от османци. Владислав III, който до този момент стои настрана, се впуска с неколцина рицари, за да го защити, но пада с коня си във вълча яма и бива посечен със сабя от връхлитащ конник-османец. Така той загива в бой с турците на 10 ноември 1444 г. и посмъртно получава прозвището Варненчик. Макар официално това да не се води за кръстоносен поход, именно неуспехът на този поход слага окончателно край на кръстоносните походи. Нещо повече – това е последният опит на западния свят да освободи Балканите от османското иго, чак до Гръцкото въстание.
Във Варна е изграден негов мавзолей – Парк-музеят „Владислав Варненчик“. Днес един от големите булеварди във Варна, който свързва магистрала Хемус с центъра на града, носи името на Владислав Варненчик. На него е кръстен и най-големият квартал в Източна България – Владиславово. Друг голям булевард в морската столица е именуван Янош Хунияди.