Този конгрес на културни и научни дейци от славянските страни се провежда в София от 24 до 28 юни 1910 година. Инициатор и организатор е Славянското дружество в България с председател проф. Стефан С. Бобчев и подпредседател проф. Васил Н. Златарски. Участват руска, сърбохърватска, словенска и чешка делегации и почетни гости от Полша. За почетен председател е избран Карел Крамарж (1860–1937), а за председател професор Стефан С. Бобчев. На него се подкрепя идеята за славянска солидарност, за укрепване на славянското културно единство чрез засилване на икономическите и политически връзки. Оценява се положителната роля на славянофилството особено при Освобождението на България в 1878 г. и независимостта на Сърбия и Черна гора.
Публикувани са множество поздравления към Събора, като например това от столичните граждани е подписано от самия Иван Вазов. Сред участниците е и легендарния генерал Николай Столетов (1834-1912), командир на Българското опълчение. Руските гости са посрещнати с песента „Боже царя храни“.
При откриването му хор изпълнява „Химн на св. св. Кирил и Методий“ и песента „Хей, Славяни!“. Открита е и руска книжна изложба с куратор А. А. Башмаков (1858-1943), етнограф и панславист.
Доклади изнасят проф. Г. Данаилов, акад. В. М. Бехтерев, проф. П. Е. Казански, проф. П. Нойков, проф. А. Теодоров-Балан, проф. Б. Цонев, д-р Ив. Златарев, Коста Стоянович, Риста Радулович, Вр. Черни, Фр. Ховорка, Бр. Вошняк и други. В заключение е прочетено специално писмо до Събора от великия руски писател граф Лев Николаевич Толстой.
Издигнати са идеи за множество панславянски инициативи като например научен конгрес по славистика, периодично списание за литературната и научна дейност на славяните, всеславянски речник, славянска христоматия-антология, всеславянска енциклопедия, общославянски фолклорен справочник, както и за славянска банка и промишлена изложба.
Едновременно със Събора се провеждат срещи и на различни всеславянски организации като тези на журналистите, юристите, лекарите, пчеларите, парламентаристите, туристите и други.
Следващият славянски събор се провежда също в София през 1945 г.
Автор: Крум Лазаров