165 г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНТОН ПАВЛОВИЧ ЧЕХОВ
Антон Павлович Чехов, по професия лекар, е руски писател и драматург, Роден е на Антоновден, 29 януари 1860 г в Таганрог, Екатеринославска губерния, пристанище на Азовско море в южната част на Руската империя. Той е третото от шестте деца на Павел Егорович Чехов, бивш крепостен селянин от Воронежка губерния, който е собственик на бакалия. Директор на енорийския църковен хор и вярващ православен.
За 26 години творческа дейност създава над 900 произведения - хумористични разкази, пиеси и повести, които се превръщат в класически произведения на световната литература. Много руски и световни специалисти го считат за един от най-добрите автори на къси разкази в света. Чехов работи като лекар почти през целия си живот, докато пише своите литературни произведения. За тази двойственост в своя живот по негови думи „медицината е законната ми съпруга, а литературата е моя любовница".
Чехов започва да пише поради финансови причини, но с времето артистичните му амбиции нарастват и той прави нововъведения, които силно влияят на еволюцията на съвременния разказ.
Към края на 1880-те Чехов осъществява редица пътешествия - Кавказ, Сахалин, Индийския океан, Средиземно и Черно моря, посещава Япония, Хонконг, Сингапур, Цейлон, Константинопол, Франция ( Ница, Париж) Италия (Венеция, Флоренция, Болоня, Рим), Одеса, Крим ( Севастопол, Ялта) - и натрупва огромно количество емоции и впечатления, които отразява в последващите свои творчески произведения.
Творчеството на Чехов е последният, завършващ етап от развитието на руската класическа литература, кояю през XIX век достига най-високите си върхове и своята световна слава и признание Безспорна заслуга на автора е че преобразява късия хумористичен разказ, като влага в него социално съдържание и остри сатирични мотиви.
През 90-те години на XIX век Чехов създава своите шедьоври, които го нареждат сред най-великите писатели на Русия. В разказите му се появява герой, който гръмко протестира и открито заклеймява несправедливостта и насилието. Все по-често в творбите му се открояват герои, които бягат от сладкия живот и тихото семейно щастие, търсят друго поприще, на което да се отдадат до самозабрава. Те намирали сили да скъсат с пошлостта на скучните и нищожни хора, за да започнат нов, съзнателен живот. Първообразът му е методът на „потока на съзнанието" (повествователна техника), по-късно възприет от Джеймс Джойс и други модернисти, съчетан с отхвърляне на поуката в края на традиционната структура на разказа. Чехов не съжалява за трудностите, които създава на читателите, смятайки, че ролята на артиста е да задава въпроси, а не да отговаря на тях. Не само в областта на разказа, но и в своята драматургия Антон Павлович Чехов е новатор. Тези два жанра се допълват, тъй като в много отношения белетристичните принципи на автора се реализират в драмите му.
Чехов твори в онази мрачна епохи в руската история, когато започва реакционният поход срещу всичко прогресивно и либерално и настъпва време на всеобщо доносничество и хамелеонство, на духовно ограничение в рамките на дребните еснафски интереси и на отказ от активните граждански позиции. След престоя си в Сахалин, където изследва живота в руските затвори и където местната администрация забранява да се общува с политически затворници, но писателят нарушава това правило, успява да проведе преброяване на населението на острова и по-късно излиза художествено-публицистичната книга с пътеписи за изгнаническата колония и каторгата -„Остров Сахалин".
През март 1892 г. Чехов купува имение в Мелихово край Москва, където открива медицински център, построява три училища и камбанария, помага за прокарването на магистрала и, разбира се, лекува болни. По време на глада, който върлува в Мелихово през тези години, писателят събира дарения за гладуващите, а по време на холерата работи като санитарен лекар от земството: неговият район е 25 села, четири фабрики и един манастир. Медицинската практика отнема много усилия и време за оказване на безплатно лечение на болни, но именно в Мелихово Чехов написва най-известнитс си произведения
Със своите произведения - „Чайка" ( първоначално ужасно критикувана, а след това възродена с огромен успех от Константин Станиславски в Московския художествен театър), „Вуйчо Ваня", „Три сестри" и „Вишнева градина"- предизвикателство както за актьорския състав, така и за публиката, Чехов предлага „театър на настроението" и „подводен живот на текста". Първата си престижна Пушкинска награда получава на 17 годишна възраст.
В 1900 година Чехов е избран за почетен академик на новосъздаденото Пушкинско отделение на Академията на науките. В 1902 година заедно с Владимир Короленко се отказва от това звание в знак на протест срещу отнемането на титлата на Максим Горки.
На 25 май 1901 година Антон Чехов се жени в тесен кръг за Олга Книпер (1868 - 1959), актриса от Московския художествен театър, с която се запознава по време на репетициите на „Чайка".
Неговият жизнен път завършва на 2 юли 1904 година в германския курорт Баденвайлер в Шварцвалд.. Тленните останки на А. П. Чехов първоначално са положени в Новодевическия манастир., а през 1933 година гробът и надгробния паметник са преместени в новото Новодевическо гробище, в Москва.
Автор: Проф. д-р инж. Стойчо Симов