210 години от рождението на хърватския епископ Йосип Щросмайер (1815-1905)
БЛАГОДЕТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА КАУЗА В МАКЕДОНИЯ
Йосип Юрай Щросмайер е хърватски католически епископ, теолог и меценат, изтъкнат политически и обществен деец.
През 1859 г. изпраща писмо до папа Пий IX, в което настоява богослужението във всички хърватски епархии да се извършва на славянски език и в духовните семинарии в Далмация да се въведе изучаването на старославянския език (глаголицата).
Преди Първия ватикански събор в Рим през 1870 г. хърватският епископ Йосип Щросмайер държи тричасова реч срещу новата догма за непогрешимостта на папата и неограничената му власт в църквата.
Съветът е зашеметен, папа Пий ІХ е засегнат, но отбелязва невероятно добрия му латински език и дълбокото познаването на Библията.
Спомагател със 70 000 гроша на братя Миладинови за изданието на „Български народни песни“ – сборникът е издаден в Загреб през 1861 г. и е посветен на Йосип Щросмайер, за което Константин Миладинов му пише благодарствено писмо.
Епископ Йосип прави изложение до папския държавен секретар, в което одобрява Руско-турската освободителна война и по-късно се застъпва за Санстефанска България. Подпомага лечението на ранени български войници по време на Сръбско-българската война (1885), като изпраща на Българския червен кръст чрез министър-председателя Петко Каравелов 200 флоринта.
През 1881 г. по повод на енцикликата „Grande munus“ в чест на св. св. Кирил и Методий отслужва тържествена литургия на славянски език в римската базилика „Сан Клементе“ и държи проповед. На кардиналския му сан попречва ветото на Виенския двор.
Негов приятел е руският религиозен философ Владимир Соловьов, чест гост в дома му.
През 1884 г. е избран за почетен член на Българското книжовно дружество (днес БАН). През 2005 г. сдружение „Епископ Йосип Щросмайер“ взима решение да бъде построен негов паметник в София, на ул. „Йосип Щросмайер“.
Автор: Асен Георгиев