Историческото развитие през вековете на славяните, населяващи обширни територии на Централна, Югоизточна и Източна Европа, говорещи на близки езици и имащи сходен бит, става обект на научен интерес още от ХVІІ век. От тогава и през следващите три века редица учени посвещават научните си изследвания на изучаването на отделните славянски народи, общите и свъзващите ги елементи от тяхната култура. Принос в тези изледвания дават учени като Юрий Крижанич, Мацей Стриковски, Мавро Орбини, Йозев Домровски, Йозев Юнгелман, Юрий Венелин, Ян Колар, Павел Шафарик, Бартоломей Копитар, Михаил Погодин, Измаил Срезневски, Виктор Григорович и др.
Славянската идея, идеята за славянската взаимност, подкрепа и борба за пълното равноправие на езиците и народите на европейския континент, се основава най-вече на културното сближение и общуване между славянските народи по пътя им към един по-добър живот.
Славянски събор в София 1910 г.
Национален литературен конкурс „Славянска духовност и единение“
Резултати от проведения по случай 125 години от основаване на Славянското дружество в България национален литературен конкурс „Славянска духовност и единение“ за написване на стихотворение, разказ, очерк, есе.