Историческото развитие през вековете на славяните, населяващи обширни територии на Централна, Югоизточна и Източна Европа, говорещи на близки езици и имащи сходен бит, става обект на научен интерес още от ХVІІ век. От тогава и през следващите три века редица учени посвещават научните си изследвания на изучаването на отделните славянски народи, общите и свъзващите ги елементи от тяхната култура. Принос в тези изледвания дават учени като Юрий Крижанич, Мацей Стриковски, Мавро Орбини, Йозев Домровски, Йозев Юнгелман, Юрий Венелин, Ян Колар, Павел Шафарик, Бартоломей Копитар, Михаил Погодин, Измаил Срезневски, Виктор Григорович и др.
Славянската идея намира добра почва за развитие в България още преди Освобождението. Заслужава да бъде споменат Славянския дом в с. Алмали (дн. Ябълково), Хасковско, който е основан от местни български първенци и с инициативата и участието на инженери, строящи железницата на барон Хирш – чехите Георги Прошек, Антон Пелц, проф. Свобода Острова, както и поляците Банковски и Домбровски. Освен благотворителност по отношение на училищното дело и църквата, те се включват активно и в изгражданата от Васил Ленски комитетска мрежа. Нееднократно са давали подслон на самия Апостол, осигурявали са оръжие за бъдещата въоръжена борба.
Славянството като идея дава принос за реализирането на редица благотворителни инициативи. Първото Славянско благотворително дружество е основано на 17 август 1877 г. в Търново. В Протокол №1 е записано: „Ний, долуподписаните, като взехме предвид злощастното положение на пострадалите наши братякакто отвъд Балкана, така и отсам, решихме да съставим едно Благотворително дружество, целта на което ще бъде да се подпомага колкото е възможно на тези пострадали. За да се събере необходимата за това помощ, всеки член от това благотворително Дружество ще внесе...“ Подписите, които следват, са много и това показва огромния интерес и желание да се оказва подпомагане на изпадналите в беда. Сред повечето от 60 подписа фигурират тези на Любен Каравелов, Стефан Стамболов, Цани Гинчев, Жоржо Момчев, Добри Ганчев, Георги Живков, д-р Стат Антонов, Иван Гюзелев, д-р Хаканов, Илия Шиваров, д-р Васил Берон, Георги Смилов, Марко Балабанов, арх. Стефан х. Радков и др.
Друго Славянско благотворително дружество е основано в 1880 година в София и то има за цел подпомагане на българската просвета в Македония. След нъзникнала дискусия за името му, по идея на Димитър Ризов същото се преименува на Българомакедонско благотворително дружество. Прекратява дейността си през 1884 г.
По инициатива на работещите в България чехи и словаци, поканени от правителството или дошли доброволци (Георги Прошек, Антон Безеншек, Иван Прожка и др.) на 11 май 1880 г., на специално организирано честване на светите братя Кирил и Методий възниква идеята за създаване на Дружество „Славянска беседа“. Силен мотив за това е желанието да се реагира на засиленото след идването на княз Александър Бателмерг немско присъствие в светския и в културния живот на столицата. Към инициативата се присъединяват и редица български интелектуалци. С годините Дружество „Славянска беседа“ насочва своята дейност към областта на просветата и културата, както и към по-масови форми, напр. туристическото движение.
Така през трудните следосвобожденски години и бурните времена след Съединението се генерира достатъчно позитивна обществена енергия, която да създаде предпоставките за създаването на дружество, което да придаде нова организационна форма на славянството. На 4 декември 1899 г. в сградата на училище „Патриарх Евтимий“ в София се събират няколко десетки интелектуалци, обединени от родолюбивата и благородна идея за необходимостта от създаването на обществена организация, която да развие и разпространява с разнообразни форми идеите за общност и близост на славянските народи. Така се ражда Славянското благотворително дружество. За първи председател е избран активният общественик опълченеца Илия Куртев, а за почетен председател – изтъкнатият възрожденски просветител и политик Васил Друмев (митрополит Климент). Първите години са съпътствани от организационни трудности. С избирането в началото на 1902 г. на народния поет Иван Вазов за председател на Дружеството , неговата дейост се изпълва с богато съдържание и придобива по-масов характер. Разработен и приет е Устав, където са записани неговите основни цели – поддържане на солидарност между славянските народи и на всички благотворителни дружества на славянските народи, осигуряване на парична помощ на способни, но бедни ученици и студенти славяни в собствените им страни и чужбина, помощ за страдащи славяни по време на общи и извънредни бедствия, за нуждаещите се от подкрепа училища и черкви в славянските земи, разпространението на печатни издания, създадени в другите славянски държави. Всичко това според изготвилите устава ще „сближи още по-тясно славянските народи по пътя им към един по-добър живот.“.
През годините в дейността му участват едни от най-бележитите представители на интелектуалния елит на България, организират се чествания на бележити дати и личности, правят се многобройни публикации, поощряват се научни изследвания в областта на славистиката. В различните форми на работата на Славянското благотворително дружество се ангажират такива личности като Васил Друмев, Иван Вазов, проф. Васил Златарски, проф. Стефан Бобчев, Пенчо Славейков, проф. Марин Дринов, проф. Иван Шишманов, проф. Боян Пенев, проф. Александър Балабанов, проф. Димитър Агура, ген. Радко Димитриев, Христо Г. Данов, акад. Александър Теодоров – Балан, проф. Антон Митов и др. В по-ново време с висока оценка за работата си могат да бъдат споменати проф. Любомир Радуилски, акад. Кирил Братанов, акад. Петър Динеков, акад. Димитър Ангелов, акад. Николай Тодоров, акад. Радой Попиванов, чл.-кор. Борис Спасов, проф. Иван Ненов, проф. Кирил Григоров, проф. Йоно Митев, проф. Владимир Кутиков, проф. Младен Генчев и много други известни учени и дейци на културата.
Днес Славянското дружество в България е правоприемник на основаното през 1899 г. Славянско благотворително дружество. В актуалния му устав са записани и целите, които са мотивирали преди 125 години неговите основатели да отделят време, енергия и интелектуални усилия да го основат и да изпълнят през годините дейността му с конкретно съдържание. През годините Дружеството неизбежно попада под въздействието на вътрешнополитическата конюнктура и геополитиката на великите сили, познава периоди на застой и периоди на подем. Но и до ден днешен то остава вярно на базовите идеали и ценности на своите основоположници и на всички други, които са свързвали чрез една или друга форма своята научна и обществена дейност с неговата работа.
