165 години от рождението на Ян Лош (1860 - 1928), полски славист и член на Българската академия на науките
Ян Непому̀цен Бонифа̀ци Лош, е роден на 14 май 1860 г. в Келце, Руска империя. Завършва филология в Университета на Льовов. Продължава образованието си в Париж и Берлин.
Той е полски и руски езиковед, славист и диалектолог, доцент в Петербургския университет, професор по славянска филология и полски език в Ягелонския университет, негов ректор в годините 1923 – 1924.
Ян Лош е автор на фундаменталния труд „Полска граматика“ (Gramatyka polska, 1922 – 1927), която е изцяло научно обоснована и систематична. Този труд е изключително важен за развитието на полския език и лингвистиката. Един от неговите ключови приноси е в изучаването на диалектите. Той се интересува от разнообразието на полския език и изследва различните диалектни форми, които се говорят в различни региони на Полша.
Този фокус върху диалектите му позволява да разбере по-добре езиковите процеси и вариации в полския език. Така Лош допринася за по-доброто разбиране на езиковите явления и развитието на полската лингвистика.
Но той разширява периметъра на своите научни интереси и изследвания като се насочва и към другите славянски езици. Автор е на задълбочени изследвания в областта на славянската филология и диалектология.
Той оставя незаличима диря и дълготрайно влияние в областта на славянската филология и лингвистиката. И което е изключително важно – като професор и ректор, Лош формира поколения от студенти и ученици, които продължават да изучават и развиват полската лингвистика.
Така Ян Непому̀цен Бонифа̀ци Лош оставя следа в съвременната полска и славянска лингвистика и продължава да вдъхновява учени и езиковеди.
Ян Лош е член на Полската академия на знанията, избран е за член-кореспондент на Българската академия на науките.
Автор: Лилия Николова