- Великия княз НИКОЛАЙ НИКОЛАЕВИЧ Романов /Младши/ (1856-1929), участник в Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г.
- Василий Николаевич КОРАБЛЕВ (1873-1935), руски литератор
- Д-р Дмитрий Николаевич ВЕРГУН (1871-1951), руско-галицийски филолог и славист.
- Александър Александрович БАШМАКОВ (1859-1943), руски юрист, етнограф и славянофил. Основател и пръв директор на Пловдивската народна библиотека. Чуждестранен член на БАН.
- Иван Евстратиев ГЕШОВ (1849-1924), икономист и държавник. Член, председател и дарител на БАН.
- Проф. Адолф ЧЕРНИ (1864-1952), чешки поет и славист.
- Антонин РАЙНВАРТ (1856-1929), чешки писател и издател. Консул на България в Чехия.
- Д-р Карел КРАМАРЖ (1860-1937), чешки държавник, русофил и славянофил.
- Любомир БАБИЧ-ДЖАЛСКИ (1854-1935), хърватски писател.
- Д-р Лубор НИДЕРЛЕ (1865-1944), чешки археолог, етнограф и славист. Чуждестранен член на БАН.
- Йозеф ХОЛEЧЕК (1853-1929), чешки писател, русофил и славянофил.
- Д-р Иван ХРИБАР (1851-1941), словенски държавник и литератор.
- Високопреподобни МИТРОФАН (Бан), митрополит Черногорски (1841-1920). При неговото владичество в Черна гора са възстановени 11 манастира и 162 православни храма.
- Д-р Освалд БАЛЦЕР (1858-1933), полски юрист и историк. Чуждестранен член на БАН.
- Георги Ив. Цанко-Калъчик
- Александр Иванович ГУЧКОВ (1862-1936), руски политик и държавник.
- Д-р Анте ТРЕСИЧ-ПАВИЧИЧ (1867-1949), хърватски поет и драматург.
- Акад. Владимир Михайлович БЕХТЕРЕВ (1857-1927), руски невропаталог, психиатър и физиолог.
- Проф. Мариан ЗДЖИЕХОВСКИ (1861-1938), полски филолог-славист и литератор.
- Д-р Ярослав ПРАЙС (1870-1946), чешки финансист, държавник и библиофил.
- Проф. Джуро ШУРМИН (1867-1937), хърватски литературовед-славист и политик.
- Божидар МАРКОВИЧ (1874-1946), сръбски славист и политик.
- Д-р Д. А. МАРКОВ
- Д-р Христо СТАМБОЛСКИ (1843-1932), лекар-анатом и държавник.
- Иван-Вацлав МЪРКВИЧКА (1856-1938), чешко-български художник. Член на БАН.
- СИМЕОН, митрополит Варненски и Преславски /Одисей Попниколов/ (1840-1937), църковник, книжовник и общественик. Почетен член на БАН.
- Алфонс МУХА (1860-1939), чешки художник и славянофил.
- Акад. Никодим Павлович КОНДАКОВ (1844-1925), руски византолог. Почетен член на БАН.
- Теодор Ив. ТЕОДОРОВ (1859-1924), юрист, политик и държавник.
- Архиепископ Йосип ЩРОСМАЙЕР (1815-1905), хърватски богослов, философ и славянофил. Почетен член на БАН.
- Проф. Марин Степанович ДРИНОВ (1838-1906), историк, филолог, общественик и държавник. Основател и пръв председател на БАН.
- Тодор Николаевич МИНКОВ (1833-1906), просветен и обществен деец. Член на БАН.
- Граф Николай Павлович ИГНАТИЕВ (1832-1908), руски държавник, дипломат и славянофил. Почетен член на БАН.
- Симо МАТАВУЛ (1852-1908), сръбски писател.
- Проф. Антон Семенович БУДИЛОВИЧ (1846-1908), руски славист и общественик.
- Милан Джаков МИЛИЧЕВИЧ (1831-1908), сръбски писател и етнолог.
- Великия княз ВЛАДИМИР АЛЕКСАНДРОВИЧ Романов (1847-1909), участник в Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г.
- Ген. Андрей Андреевич БОГОЛЮБОВ (1841-1909), руски военен, участник в Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г.
- Иван НАЙДЕНОВ (1834-1910), книжовник и публицист. Член на БАН.
- Христо Г. ДАНОВ (1828-1911), книжовник, книгоиздател и библиограф. Почетен член и дарител на БАН.
- Антон АШКЕРЦ (1856-1912), словенски църковник, поет и славянофил.
- Алексей Сергеевич СУВОРИН (1834-1912), руски журналист, издател, писател и драматург.
- Йоаким ГРУЕВ (1828-1912), просветител, книжовник и преводач. Член на БАН.
- Ген. Сава ГРУИЧ (1840-1913), сръбски военен и държавен деец.
- Платон Андреевич КУЛАКОВСКИ (1848-1913), руски славист и писател.
- Илия БЛЪСКОВ (1839-1913), писател, преводач и учител.
- Д-р Алфред РУДОЛФ (1858-1914), чешки славист и българист.
- Ген. Петр Дмитриевич ПАРЕНСОВ (1843-1914), руски военен, участник в Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. Пръв военен министър на Княжество България.
- Проф. Емил Йеронимович КАЛУЖНЯЦКИ (1845-1914), полски славист.
- Павол МУДРОН (1835-1914), словашки славист.
- Проф. Яромир ЧЕЛАКОВСКИ (1846-1914), чешки правист и славист.
- Проф. Тадия СМИЧИКЛАС (1843-1914), хърватски историк и общественик.
- Ген. Константин Адрианович РУДАНОВСКИ (1849-1914) , руски военен, участник в Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. На негово име е кръстено село в България (Еленско), което той основава и дарява земята си за училище.
- Проф. Владимир Иванович ЛАМАНСКИ (1833-1914), руски историк, славист и българист. Почетен член на БАН.
- ЙОСИФ І, Екзарх Български /Лазар Йовчев/ (1840-1915), църковник, просветител и общественик. Почетен член и дарител на БАН.
- Акад. Стоян НОВАКОВИЧ (1842-1915), сръбски езиковед и историк. Почетен член на БАН.
- Хенрик СЕНКЕВИЧ (1846-1916), полски писател-нобелист.
- митрополит Никодим МИЛАШ, епископ Далматински (1845-1915), сръбски църковник и славянофил.
- Светозар ХУРБАН-ВАЯНСКИ (1847-1916), словашки писател и публицист.
- Самуел Ярослав ЗАХЕЙ (1841-1918), словашки книжовник, общественик и българист. Живял и работил в България.
- Проф. Константин ИРЕЧЕК (1854-1918), чешки историк, славист, библиограф и общественик. Един от първостроителите на съвременна България. Почетен член на БАН.
- Проф. Тимофей Дмитриевич ФЛОРИНСКИ (1854-1919), руски славист, византолог и общественик.
- Д-р Карел ГРОШ (1865-1938), чешки юрист и общественик.
- Коста СТОЯНОВИЧ (1867-1921), сръбски учен – математик, физик, социолог, икономист и държавник.
- Ген. Алексей Николаевич КУРОПАТКИН (1848-1925), руски военен, участник в Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г.
- Иван ВАЗОВ (1850-1921), национален поет, писател, драматург и общественик. Почетен член на БАН.
- Павел Орсаг ХВЕЗДОСЛАВ (1849-1921), словашки поет, прозаик и драматург.
- Акад. Ватрослав ЯГИЧ (1838-1923), хърватски славист. Почетен член на БАН.
- Илия КУРТЕВ (1858-1923), опълченец, политик и общественик.
- Д-р Иван ТАВЧАР (1851-1923), словенски писател, юрист и политик.
- Луи ЛЕЖЕ (1843-1923), френски славист, историк, славянофил и българофил. Почетен член на БАН.
