135 години от рождението на Геза Фехер (1890-1955), унгарски българист и член на БАН
Геза Фехер е роден през 1890 г. в градчето Кунсентмиклош, тогава в Австро-Унгарската империя. Работи в България от 1921 до 1944 г. Член е на Българското археологическо дружество от 1924 г. Чуждестранен член на Българската академия на науките (1943).Той е един от основоположниците на прабългаристиката. Взема участие в археологическите разкопки в Абоба-Плиска, Преслав, Мумджилар, Енидже. Проучва основно Мадарския конник. Научното му творчество от междувоенния период е посветено на прабългарската култура, разчитане на надписа върху Мадарския релеф и историческите връзки между прабългарите и старомаджарите. Откритите паметници потвърждават тезата, че прабългарите са древен, високоцивилизован народ.
С научните си разработки, обнародвани не само на български и унгарски език, но също на немски и френски, Геза Фехер има изключителни заслуги за формирането на българо-унгарските научни и културни взаимоотношения, за създаването в Европа на широк обществен интерес към българите.
През 1927г. цар Борис III го награждава с орден „За наука и изкуство“.
Освен широкомащабната си археологическа дейност и многобройните си публикации за българите, той е изнесъл и над сто беседи у нас. След като отива в Истанбул в началото на септември 1944 г., проф. Фехер не може да се завърне нито в България, нито в Унгария. От Швеция му предлагат да продължи научната си кариера там, но той отказва, тъй като се „българизирал“ и не би могъл да се преустрои. Проф. Фехер се завръща в родината си едва през 1948 г. и започва работа в Унгарския национален музей. Мечтата му била да продължи делото си в България, но за съжаление така и не му позволяват. Умира на 10 април 1955 г. в Будапеща.
През м. октомври 2023 г. пред Унгарския културен институт на ул. "Шести септември" 7А в София е открита Паметна плоча на унгарския учен и чуждестранен член на Българската академия на науките (БАН) Геза Фехер.
Автор: Веселина Иванова