185 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА МИХАИЛ СТАРИЦКИ (1840– 1904), УКРАИНСКИ ПОЕТ И ДРАМАТУРГ
Михаил Старицки е роден на 2 декември 1840 година в Клещинцъй, Черказка област в Украйна. Учи в гимназията в Полтава.
Когато е едва на 8 години, баща му умира, а през 1852 година умира и майка му. Невръстният Михаил остава изцяло под грижите на дядо си.
Благодарение на неговите грижи и подкрепа, той продължава обучението си в университетите в Харков и Киев. Въпреки житейските несгоди, изпитания и нелеката съдба, която животът му предлага, Михаил расте с твърд характер, не се спира и отчайва от трудностите. Надарен е с остър ум, бистра мисъл, любознателен и буден, с подчертано влечение към четенето на интересни книги. Силно изявено е влечението му към театъра и театралното изкуство. През 1882 г. със свои съмишленици организира и създава първата театрална трупа. Тя спечелва заслужено вниманието на разнородната публика, която с интерес следи всяка от изявите им.
Става директор на първия украински театър. През годините оставя ярка следа с творчеството си като романист, вълнуващ поет и талантлив драматург. Създава една от значимите за онова време комедии "За двама зайци", която се отличава с подчертан мащаб и колорит на сценичното изкуство.
Съществен принос има за развитието на украинския език. Въвежда думите мечта, бъдеще, равнодушие, удоволствие.
През 1862 г. се жени за сестрата на композитора Николай Лисенко - София Виталиевна.
През 1871 г. в Киев се занимава основно с литературна и обществена дейност. Създава общество на украинските актьори, с усилията на което се поставят на сцена много пиеси, опери и оперети.
Одеса е другият град след Киев, където украинската театрална трупа прави първите си гастроли. Навсякъде е приета със забележителен успех и силен интерес.
Заслуга на Старицки е характерния начин, по който той съумява да развие и построи сюжета на всяка своя пиеса, "червената" нишка на развитие на действието от начало до край. Има написани 25 пиеси, превел е "Хамлет".
Водещо в неговите произведения е стремежът му да покаже по вълнуващ и запомнящ се начин героичната история на Украйна. Това е и основното му ударение, което поставя във всеки текст. Възхвалява украинския народ, акцентира върху неговите ценности и морални качества, рисува с художествена пълнота отделната личност с тревогите, радостите и проблемите на нейния живот. Жизнеутвърждаващи и хуманни са неговите послания към зрителите. Такива са пиесите "Богдан Хмелницкий", "Маруся Богуславка" и др.
През 1897 г. организира първия конгрес на театралните сценични дейци, където дейно участие взимат известните Немирович Данченко, Савина, Ленский.
Умира през 1904 г. и е погребан в Киев.
Автор: Боряна Борисова