180 години от рождението на академик Ф. И. Успенски (1845-1928)
Фьодор Иванович Успенски е роден на 7 февруари 1845 г. в с. Горки, провинция Кострома, в бедното семейството на Иван Яковлевич Успенски, клисар в местната църква.
Началното си образование Фьодор Иванович получава в Галичкото духовно училище. През есента на 1860 г. той постъпва в духовната семинария на Кострома. Завършва с отличен успех. Независимо от семейната среда и отличната подготовка, той не продължава образованието си в богословската академия, която е била мечтата на най-добрите ученици от семинарията. Духовната кариера не го привлича. Още от ученическия чин Фьодор Иванович се стреми към научна работа и мечтае да постъпи в Московския университет.
За насоката на научните си интереси силно е повлиян от учителя си по история в Костромската семинария М. И. Горчаков, който по-късно става професор по църковно право в Петербургския университет. Тъй като доходите на родителите му не позволяват обучение в Московския университет, Фьодор работи като учител по руски език в Галичкото районно училище, за да спести с цената на много лишения 30 рубли и да замине за Москва. По пътя обаче научава, че в Петербург се открива Държавен Университет с Историко-филологически факултет. Така вместо към Москва, Фьодор Иванович се отправя към Петербург. Живее извънредно бедно. Междувременно родителите му починали и той е трябва да се грижи за по-малките си братя и сестри. В университета той се озовава в компанията на перспективни млади учени, които впоследствие достигнат високи научни върхове - И. Н. Жданов, Д.Ф Беляев и други.
Към Византологията го насочва проф. К Н Бестюжин-Румин. Той пише в своите мемоари: „Никой друг от моите професори в университета не е имал толкова ясна представа колко е важно за нас изучаването на Византия.“
Голямо влияние върху младия Успенски има и известният славист В. И. Ламанский. Той именно оценява качествата на студента и го убеждава да участва в конкурса за Кирилова премия на тема: „Първите три опита за обединения на Западните славяни“. С много труд и моменти на отчаяние, но с подкрепата на Ламанский , Фьодор Иванович завършил успешно своя първи научен труд, който се оказва задълбочено изследване и получил първата премия. Така през 1872 г. се появява монографията „Първите славянски монархии на Северозапада“. Както отбелязва по-късно Василевский, това е най-добрият исторически обзор на съдбата на Полската и Чешката държави“. Този първи научен труд на Ф.И Успенски се различава по тематика от останалото му научно творчество, посветено на Византия и Южните славяни. През 1874 г. Фьодор Иванович защитава успешно дисертация и след няколко месеца е доцент в Новоросийския университет в Одеса. Така започва първият му преподавателски период, продължил две десетилетия 1874 – 1894. В Одеса той се среща с група професори – изследователи, занимаващи се с история на Византия и византийско изкуство, като Кирпичников, Кондаков и др.
През 1876 при една научна командировка в чуждестранни библиотеки и архиви Ф. И. Успенски събира материали за докторската си дисертация на тема: „Образуването на Второто Българско царство“, с която получава докторска степен.
Одеският период на Ф. И. Успенски е белязан с много организационна работа и участие в археологически симпозиуми, задгранични командировки. Ръководи археологически и исторически експедиции в различни части на Османската империя – Мала Азия, Македония, Сирия, Палестина, както и в България и Сърбия (1908). От 1893 г. Ф. Успенски е член-кореспондент на Петербургската академия на науките, а от 1900 г. – академик.
През 1895 г. в Константинопол е открит Руския археологически институт. Фьодор Иванович е инициатор, организатор и директор от първия до последния ден от съществуването му. Този втори период от научната му дейност е белязан с най-ярката творческа енергия. До откриването на този институт руската култура не е била представена в света, с което изоставала от западноевропейските страни, които отдавана имали своите институти и образователни школи, курсове, училища, библиотеки и усилено работели в Атина и Близкия изток. През тези години Ф. И. Успенски работи върху най-значимото си произведение „История на Византийската империя“.
Първата световна война прекъсва работата на Руския археологически институт в Константинопол и Успенски е бил принуден да остави личната си библиотека и вещи и спешно да се върне в Петербург, където остава до края на живота си. След Октомврийската революция от 1917 г. Успенски, верен патриот, не напуснал Русия. Заедно с други видни учени останал в страната и с присъщата си енергия, независимо от тежките следреволюционни години и напредналата си възраст, дава своя принос за развитието на съветската византология. Възстановява централния орган на руската византология „Византийски Временик“, който започва да излиза под негова редакция. През 1918 г. Успенски предлага на Отдела по история и философия към Руската академия на науките план за възстановяването и развитието на съветската византология. Около него се събира кръг от изявени съветски учени. По негово предложение се създават: комисия за изучаване трудовете на Константин Профирородни, както и византийска речникова комисия, чиито ръководител е бил самият той. Независимо от организационната си работа, академик Успенский не изоставя научната си дейност. В периода на социалистическата държава създава над 40 значими научни произведения. Сред тях са глобалните изследвания „Вазелонски акти“ и „Очерци по историята на Трапезунската империя“. Освен това неиздадени остават над 20 научни разработки, теми на изнасяните от него доклади през последните му години.
Ф. Успенски е сред най-видните представители на позитивистичната школа в руската историография. Преобладаваща част от трудовете му са посветени на обществено-политическата и културна история на Византия и на мястото на славяните в историческото развитие на империята. Според него византийският обществен модел се крепи на 3 стълба: селската община, православието и силната императорска власт. Децентрализацията и упадъкът на селската община според Успенски са в основата на упадъка на империята и на нейната гибел.
Ф. И. Успенски умира на 10.09.1928 г. в Ленинград и е погребан в Смоленското гробище.
Фьодор Успенски има значителен принос за развитието на българската археология и медиевистика. Заедно с Карел Шкорпил прави първите разкопки край село Абоба като потвърждава локализацията на Шкорпил на средновековна Плиска. През 1905 г. провежда разкопки и в Преслав. Изследва Самуиловия надпис от 993 г, надписите и стенописите в редица търновски църкви, Боянската църква, тракийски могили. През 1928 г. е избран за чуждестранен член на БАН.
Автор: Е. Камбурова