На 4-ти януари 2025 г. бяха отбелязани 147 години от освобожданието на София от османско владичество. Българският патриарх Данаил отслужи божествена света Литургия и благодарствен молебен по повод тази годишнина и лично поведе шествие от църковни служители и миряни. Бяха поднесени цветя на паметниците на ген. Гурко, на цар Освободител и на Българския опълченец.
Пред паметника на Българския опълченец бе изнесена музикална програма. Кратко слово, посветено на тази паметна дата, произнесе Крум Лазаров, председател на Славянското дружество в България.
Слово, произнесено от Крум Лазаров, председател на Славянското дружество в България, пред паметника на Българския опълченец:
Уважаеми съграждани!
В началото на януари 1878 г., след тежки боеве и изключително труден преход през скования от дълбоки снежни преспи Балкан, Западният руски отряд, командван от генерал-лейтенант Йосиф Гурко, навлиза в софийското поле и напредва към София. Операцията по превземането на града е по заповед лично на императора Александър Втори и тя се предопределя от важното значение на града в цялостната стратегия за водене на войната към нейния успешен край.
Изключително разочарован от понесените загуби, Осман Нури Паша издава заповед при напускането на града той да бъде запален, складовете с боеприпаси взривени, а населението избито. Благодарение на решителната и бърза намеса на италианския вицеконсул Виторио Позитано и на френския вицеконсул Леандър Леге, тези действия биват осуетени. Те протестират пред главнокомондващия Сюлейман паша и заявяват, че ако това се случи, те ще известят своите правителстваза за нечувани безчинства и ненужна жестокост. Изправен пред заплахата от пореден международен скандал, Сюлейман паша отменя тази заповед и така градът е спасен от опожаряване и разруха. Проявените в защита на населението и града решителност и категоричност от двамата дипломати са едни от най-първите, наред с реакциите след Априлското въстание, прояви на европейско единство и хуманизъм по отношение съдбата на нашия народ.
На 4 януари по обяд в София влизат първите руски части. Конакът е завзет и турското знаме над него е свалено. Освободителите са посрещнати от населението с почит и благодарност, с традиционните за славянството хлаб и сол, с цветя и сълзи от радост. Командират на Западния отряд генерал-лейтенант Йосиф Гурко е посрещнат тържествено от местните свещеници и гражданството пред църквата „Св. София“, превърната през годините на робството в джамия, а по-късно в болница и склад. В църквата „Св. Крал“ (дн. „Света Неделя“) е отслужен тържествен молебен в чест на руските воини – освободители на града.
Генерал Гурко сърдечно благодари за посрещането и благодари за оказаната помощ при този тежък и изтощителен зимен преход на руската армия през Балкана. С чувство на признателност той споделя: „Вероятно нямаше да минем Балкана, ако не бяха тези мълчаливи и силни българи, донесли ни хляб и топла храна. Посъветваха ни да махнем конете, за да запрегнат своите волове към оръдията и така те тръгнаха първи да проправят пъртина през преспите и чудовищния студ!“
Днес, 147 години след онези мразовити и съдбоносни дни, през които се е водила битката за София, ние, благодарните потомци, със съзнание за високата цена на свободата, с признателност свеждаме глави пред подвига на всички герои, положили живота си в нейния олтар. Наш дълг е да пазим тази свобода, да отстояваме твърдо заветите на достойните ни предци в името на възхода и добруването на нашия народ.
Нека да си пожелаем София винаги да расте и да се развива, но никога да не остарява!