Премини към основното съдържание

Публикации

РУСИЯ, БЪЛГАРИТЕ И СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ

Днешните сложни времена подлагат на сериозно изпитание позитивните чувства на хората и способността им да пренасят за поколенията всичко важно и полезно от миналото. Не са мъдри тези политици, които считат, че не са нужни приятели, а само съюзници, не са мъдри тези политици, които считат, че могат лесно да жертват и да преиначават историята, обслужвайки временни или чужди интереси. Мъдри са тези, които въпреки превратностите на живота и събитията, успяват да съхранят всичко позитивно, което свързва народите от различните държави, както и взаимното уважението между хората. Защото това е един от начините, чрез които може да бъде запазен мирът и да бъде съхранено най-важното, което майката природа ни е дала – човешкият живот.

РУСКАТА ЕМИГРАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

След Освобождението на България в резултат на Руско-турската война 1877-1878 г. в страната, макар и за кратко, се установява Временно руско управление. То се осъществява от руските граждански и военни власти до средата на 1879 година. Задачите на управлението са да се изгради основата на българската държавно-правна организация, да се възстанови нормалния живот като в освободените градове са създадени български административни учреждения. Приети са голям брой нормативни актове за устройство на войската, съдилищата, училищата, полицията, медицинските управления и пощенското дело.

Стефан Илич Веркович (1821 – 1893 г.), изтъкнат фолклорист от хърватски произход

Автор на „Народни песни на македонските българи“ и „Веда Словена“

Стефан Илич Веркович, известен и като Антикаджията, е изтъкнат фолклорист, етнограф, нумизмат и археолог от босненско-хърватски произход, видна фигура в борбите за църковно-национална независимост на българите.