Станислав Домбровски е роден около 1840 г. в Люблинското воеводство в заможно благородническо семейство. Завършва висше образование и става строителен инженер. След участието му във въстанието от 1863 г. е принуден да емигрира от Полша и накрая се озовава в Османската империя. Там е взет на служба като технически инструктор по строежа на шосето Одрин-Пловдив-Пазарджик. През 1869 г. графът се оженва в Пазарджик за красивата девойка Елена Златкова (1844-1919) от известния род Грънчарови. После става предприемач в Баронхиршовата компания по строежа на жп линията Одрин-Белово. Тази служба му дава възможност да работи сред обикновените българи и да ги подготвя за въстание. Единственото дете на инженер Домбровски е кръстено на него - Станислав. То се ражда на 30 август 1870 г. в Хасково. Синът живее до 1913 г. и подобно на баща си става инженер.
От есента на 1870 до лятото на 1873 г. графът е член на Интернационалния таен революционен комитет в Алмали (дн. село Ябълково, Хасковско). Той е съставен от българи, поляци и чехи. За седалище на комитета служи тъй нареченият Славянски дом, който днес е уникален паметник в историята на българските железници и на революционното ни минало. Тук често минавал Левски и възлагал задачи на високо образованите хора с широка славянска душа. Те му се заклеват, че са готови да дадат живота си за свободата на поробените българи.
Движен от тези чувства и разбирания, Домбровски избира сред работниците от трасето най-коравите българи и организира през 1872 г. рота за военно обучение, както го е учил Апостолът. Графът ги карал да тренират и фехтовка с думите: "Трябва да научите как се режат турски глави!" Двамата с чешкия инженер Свобода заминават за Одрин, за да купят на учениците си оръжие.
След смъртта на Левски през 1873 г., Домбровски трябвало да отиде в нелегалност, тъй като се разкриват връзките на Славянския комитет с революционните комитети в района. От този момент нататък съпругата му не знае нищо за него. Започват да се носят легенди, че е бил в състава на авангардни разузнавателни части на Руската армия. По спомени на стари ябълковци, когато е в ход Руско-турската освободителна война, Домбровски ръководи прекъсването на жп линията срещу кантон № 26 в Алмали. По този начин транспортирането на Сюлеймановите войски става невъзможно.
За последен път графът е видян в Казанлък, в един отряд в помощ на руските войски. Българските приятели и близките на Домбровски смятат, че е загинал в сражение. Буйна натура, той е имал още от млад белег от сабя по лицето си. Съпругата му Елена се омъжва повторно през размирната 1876 г. за чеха Любор Байер. Байер осиновява сина на Домбровски и му дава солидно образование. След Освобождението Любор е техник при градското управление на Пазарджик. После той планира и ръководи изграждането на изгорялата Стара Загора.
Крум Лазаров